„Нямам време“ скъсява живота ни. По-добре е да кажем „не отделям време“ или „сега искам да свърша нещо по-важно“. Така се поставяме в активна позиция и вече не сме жертва. Уклончиви словосъчетания като „де да знам“, „дано“, „кой знае“, „да се надяваме“ отнемат от личната ни сила. Те ни вдъхват неувереност и създават у нас зависимост от някакви всемогъщи външни фактори. Суворов мразел да му отговарят с думите „не знам“. Веднъж попитал едно войниче, което стояло на пост: „Редник, колко звезди има на небето?“ Войничето отговорило: „Сега ще ги преброя г-н генерал“ и започнало да брои звездите. Достоен отговор от човек, който не се изживявал като незнаеща и неможеща жертва. Прекаленото използване на учтивости като „много благодаря“, „много моля“, „заповядайте“, „ако обичате“ – казвам прекаленото им използване, а не въобще да не ги употребяваме – говори за неувереност, която затвърждаваме с всяка следваща учтива думичка. Сякаш нямаме място в този свят и изпитваме желание да се откупим или да измолим милост от околните. И, разбира се, тежки, разпъващи ни на кръст, заявления като „трябва“, „длъжен съм“, „не мога“. А истината е, че зад горните думи крием желанието или нежеланието си да извършим нещо. Най-често никой не ни принуждава, ние сами упражняваме принуда върху себе си и с горните думи узаконяваме тази принуда. Да, но подобни изрази изсмукват силите ни и ни окачват тежки вериги. Нека да сме приятели на себе си, не врагове. И нека говорим истината. Не „трябва“ и „длъжен съм“, а „искам“. Или вместо „не мога“ – „не искам“. Езикът ни изгражда или руши. Добре е да боравим внимателно с него, защото наистина „каквото сам си направиш, никой не може да ти направи“.
…………………………..

източник:5itagor.com

Снимка: boacoa / Shutterstock.com