
Успехът не се измерва в инчове,сантиметри и карати.Обикновено човек стига до този извод,когато се сдобие с първият си телевизор последен модел с огромен екран и всичките му екстри и… няма с кого да гледа любимите си филми на него.Разбираш,че да свалиш още няколко сантиметра от талията си и да заприличаш на Адриана Лима,няма да ти донесе мъжът на мечтите ти.Но забележете как всяка от нас има по една приятелка,която се чувства прекрасно с онези 5-6 килограма отгоре и…вече е щастливо сгодена.И не,пръстенът и не е украсен с диаманти…Украсен е с вниманието,грижата и любовта на мъжа до нея…и това е достатъчно очите и да блестят по-силно от,които и да е диаманти,защото в тях се отразява нейното щастие.
Любовта не е достатъчна.Трябват действия,внимание към хората,които наричаш приятели.Трябват ти няколко равносметки,че в живота контактите с останалият свят се градят не само на усмивки и очакване някой да Ви потърси.Нужно е отношение не само към човека,с когото ще прекарате живота си,а и към онези,които са били до теб,преди да го срещнеш.А ако някой е решил вече да не е част от живота ти,не се разстройвай…благодари му и освободи място за приятел,който ще се радва да е до теб и да споделя с теб,както добри,така и лоши моменти.
Да обвиняваш себе си не винаги върши работа.Да,понякога грешката може да е нечия друга.Понякога имаме склонност да търсим своята роля в събитията ,които ни заобикалят и стигаме твърде надълбоко в анализа си за нещата от живота.Обаче нямаме нужда от това,за да сме щастливи.Дори и слънцето не огрява всичко наведнъж.Няма защо да си мислиш,че трябва да си навсякъде и да постигаш всичко,което се очаква от теб.
Твоята мисия в живота ,не е Твоята работа!Жалко,че често осъзнаваме доста късно,че това,което ни прави щастливи,са нещата съвсем различни-може би семейството,може би пътуванията по света,може би книгата,която не сме написали или не сме прочели,защото все се оправдаваме с дългия работен ден и кариерните си ангажименти.Може би щастието се е скрило зад онзи ъгъл ,до който никога не стигаме,защото врататa за офиса ни е две пресечки преди него.
И още неща научих…много неща…
Че не ми е необходимо всички да ме харесват,че не съм център на вселената,че страховете ми често са напразни,че промяната не е лошо нещо,че да се преструваме на перфектни не ни прави такива,че между минало и бъдеще не се слага знак на равенство,че ако не приключиш миналото,няма как да се наслаждаваш на бъдещето,че има още много уроци да науча преди годината да е свършила…а какво ли ме очаква след това?!?
източник:
източник снимка: @jolapiasta