– Не изпитваш ли нужда да промениш нещо? Не усещаш ли, че сякаш е настъпило време, в което да обърнеш всичко с главата наопаки и най-накрая да започнеш да правиш нещата, които умееш най-добре и които искаш? 
– Не знам, може би. Иска ми се да е така, но се чувствам обезкуражена. Все едно нещо не ми достига. 
– Смелост? 
– Със сигурност и това. Когато си свикнал с един начин на живот, всяко нещо, което може да те накара да излезеш извън равновесието му, носи вълни от подозрения и купища въпроси – заслужава ли си, ще се справя ли, как ще се случи.
– Започни с малки стъпки. Когато искаш да промениш нещо, никога не искай и не започвай с нещо огромно, било то и желанието си. Визуализирай мечтата си, превърни я в цел и я раздели на малки мечти. Върви бавно към нея. Неусетно ще забележиш как започваш да я приближаваш, а накрая и ще я достигнеш. Но никога не искай нещо голямо да се случи от днес за утре. Прави малки крачки. Магията е в това да започнеш. 
– Но как да започна, след като намирам пречки навсякъде. Все нещо недостига, все нещо ме съботира, все някъде нещо липсва. 
– Липсваш ти. Липсва твоят ентусиазъм и желание за промяна. Липсва твоята вяра в теб самата. Нали си чувала, че когато човек силно иска нещо, то се случва. Помисли върху това. След което започни да работиш върху него. Животът се крепи върху действието. Накрая няма да ти е толкова важно това, че си се провалила, колкото това, че не си опитала. 
– Та аз не знам дори откъде да започна…
– Започни от въпроса “какво искам”. След това се запитай “какво ме прави щастлива”, “какво мога да дам, за да получа това”, “с какво мога да се разделя и от какво мога да се откажа”. 
– Ще се опитам, но макар думите ти звучат толкова просто, всъщност не е чак така. Отстрани всичко изглежда лековата. Сядаш и мечтаеш, после ставаш и цак-цак магията се случва. 
– Никой не е казвал, че е просто. В никакъв случай не си го и помисляй. Аз само казвам, че не е невъзможно. Всичко зависи от теб. От никой друг. Всяка една пречка, която се появява по пътя ти е само препятсвие, което трябва да прескочиш, а не повод за самосъжаление и обезкуражаване. Да, често пъти нещата няма да вървят гладко, но на кого му пука. Важното е да вървят и ти да вървиш заедно с тях. Накрая, колкото и глупаво да ти звучи, вселената ще се отвори притихнала пред твоята непоклатима воля и хъс, за да ти подари това, за което здравата си се потрудила. Ставай, изтупай се и брадичката горе. Тоя свят е в очакване да ти се поклони. Не го оставяй да тръпне прекалено дълго. 
– Знаеш ли? Хубаво е да имам такива хора като теб около себе си. Тъкмо съм се загубила и отклонила от пътя и сякаш изкачаш от някой храст и ме дърпаш за ръката. Тичаш, а аз тичам по теб. Отначало ти се ядосвам малко, защото си по-бърз и не мога да подържам темпото ти. Но ти толкова не се отказваш и така търпеливо ме изчакваш, че накрая започвам да тичам дори по-добре от теб. Вярваш в мен, повече отколкото аз вярвам в себе си. Не знам как го правиш, но си пътеводна светлина. 
– Всички имаме такъв човек в живота си. Откъде да знаеш, че ти не си моят? Никой никога не знае кой е понесъл последния куршум вместо него. Никой никога не знае кой колко е дал, за да може някой друг да бъде щастлив. От какво се е отказал. Какво е направил. Голямата крачка за теб е малка за мен. Надявам се да ме разбереш. Знам, че няма да е веднага, но вярвам, че ще е съвсем скоро, защото промяната се нуждае от теб, колкото и ти от нея. На всеки някога мечтата се сбъдва, твоята почуква на врата, а ти само трябва да й отвориш. Отвори очите си, отвори сърцето си и действай. А между другото не забравяй да дишаш. Позволи на тоя живот да влиза и излиза от теб с всяка въздишка. Или както беше казал някой някъде: “Изживей го тоя живот човече! Без това е колкото един блус!”

източник :Силвия Крумова