Новото не може да е продължение на старото. Старото трябва да прекъсне. Старото трябва да си отиде. Само тогава новото може да се появи на бял свят. Новото не израства от старото, новото не е продължение на старото – новото е съвършено ново. То се появява само, когато старото си замине.

Между старото и новото има прекъсване – и това прекъсване те плаши. Ти се страхуваш. Искаш да бъдеш преобразуван, но същевременно искаш да си останеш същия. В това е измамата. Искаш да се развиваш, но искаш да останеш същия. В такъв случай развитието е невъзможно; в такъв случай можеш само да заблуждаваш себе си; в такъв случай можеш да продължиш да мислиш и мечтаеш, че нещо се е случило, но нищо няма да се случи, защото е изпуснато главното. Затова на повърхността може да продължаваш да мислиш, че си дълбоко заинтересован, а дълбоко в себе си продължаваш да се заблуждаваш. Какъв е проблемът?

Умът е толкова лукав, защото не искаш да бъдеш трансформиран. Умът ще създаде повърхностен интерес, за да можеш да кажеш на себе си: „Интересуваш се. Правиш всичко, което може да се направи.“ И оставаш същия. И ако нищо не се случи, мислиш, че техниката, която използваш, не е наред, гуруто, чиито последовател си, не е наред, трактатът, принципът, методът е погрешен. Но никога не мислиш, че дори и с погрешен метод трансформацията е възможна, стига да има истински интерес. Казвам, дори и с погрешен метод ще бъдеш трансформиран. Ако наистина се интересуваш от трансформацията, дори и лъжлив гуру да следваш, ще се промениш. Ако вложиш сърце и душа в усилията си, никой не може да те заблуди – с изключение на самия ти. И няма друга преграда пред твоето развитие, освен собствените ти заблуди.

Ошо

източник: