Кафето ми беше свършило.Отидох до магазина,за да си купя.И просто се движех по инерция…вторият ред ,в дъното,на предпоследният рафт…Да,две години следвах тази последователност и стигах до кафето ,което пия също от толкова време.НЕ и днес!Рафтът просто беше празен.Почувствах дискомфорт.Разколебах се,дали изобщо да взема друго или да отида до съседният магазин.Ако си взема на коя марка,а ако не ми хареса?Изплуваха много въпроси.Несигурността надделя и си тръгнах без да купя каквото и да е било кафе.Прибрах се и се замислих,че нещо толкова елементарно ме разтърси .Колко от нас без да осъзнават са попаднали в капана на „зоната на комфорта“.Състоянието,при което правим едни и същи неща,по един и същи начин и си мислим,че сме щастливи ,защото сме спокойни.Дава ни усещане,за сигурност,за удобство,за това,че се чувстваме добре. Пътуваме в един и същи час,с един и същи автобус,хората са същите.Купуваме си кафе от едно и също място,просто защото така сме свикнали.Ходим на работа по един и същи път.Пазаруваме си дрехи в едни и същи цветове,просто защото нямаме смелостта да облечем различен цвят от този,с който сме свикнали.Ако се замислите примерите са много…Зоната на комфорт е като „клетка“, в която сами влизаме,чрез действията си.Без да усещаме,това повторение ни подтиска,прави ни инертни,кара сетивата ни да изгубят очарованието и тръпката към живота.Когато еднообразието завладее живота ни,това от своя страна ни кара да изграждаме в себе си лека-полека най-различни фобии и страхове,че няма да се справим,ако действаме по различен от изпробваният до сега начин.
Въпросът,който ни подсказва ,че сме пленници в „зоната на комфорт“ е: „Кога за последно поех някакъв риск?“ или „Кога за последно направих нещо различно,което ме накара да се почувствам дискомфортно?“.Защото,точно дискомфорт е усещането,когато правим нещо различно от обичайното.Промяната ,страхът от непознатото и несигурното ни карат да изтръпнем и да усетим,че живеем пълоценно.Излезте извън границите,където се чуствате сигурни.Преодолейте ги,защото те са съзадени от Вас самите.
Всичко от,което се страхуваме ни се струва рисковано.Когато се изправим срещу страховете си, само тогава ще можем да продължим напред!Това може да означава много неща :
-да напуснем работата,която не ни харесва;
-да прекъснем връзка,в която се чувстваме нещастни,неоценени и неразбрани;
-да се разграничим от хората,които ни подтискат,натъжават и пречат;
-да тръгнем на път без да плануваме,къде отиваме…просто ей така;
-да не гледаме телевизия една седмица;
-да си купим ярък цвят дреха,която никога не бихме посмели да носим;
-да се научим да казваме НЕ,когато не искаме да правим нещо и списъкът може да продължи много.
Започнете като:
-опитате нова кухня,която до сега не сте пробвали;
-запознайте се с нови и различни хора;
-пуснете активно културата да влезе в живота Ви.Ходете на концерти,изложби,опера,театър;
-намерете си хоби снимайте,рисувайте,запишете се на това,което Ви прави щастливи и Ви кара да се чувствате добре.
Развивайте се и се учете!
„Никога не е грешал този,който никога не е опитвал нещо ново.“-Алберт Айнщайн
Всички тези промени ще ни дадат възможност да преодолеем ограниченията,които сами сме си наложили.
Напускането на нашата „зона на комфорт“, може да е рестартът на живота ни,за който може би сме мечтали…
„Лудост :да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.“-Алберт Айнщайн
Предизвикайте се!Живейте усещайки живота на максимум!
Започнете сега!
източник:
