планиране

Една много често срещана дума в края на годината, а именно-Равносметка.Изписани са стотици статии и мнения по тази тема.Аз искам да споделя моята гледна точка за самите процеси планиране и равносметка, една гледна точка, която е малко по-различна от масовото разбиране.Тя е резултат от много прочетени книги и статии, но най-вече от опита проба-грешка.Започвам с въпроса:“Защо трябва да е веднъж годишно?“

Какво правя аз?Първо, определям си една главна и две второстепенни насоки/цели за цялата година(кариера,семейство,хоби и т.н) за тази цел използвам „Колелото на живота“.Второ, разделям годината на два- шестмесечни периода Януари-Юни и Юли-Декември.Главната цел я разпределям стъпка по стъпка през цялата година, като ясно си очертавам какво трябва да се постигне през първия период и какво през втория.На същият принцип разпределям и второстепенните си цели.Убедих се, че колкото повече цели си поставям, толкова повече енергията ми се разпилява и в крайна сметка в деня на „Равносметката“ установявам, че повечето от тях не са постигнати.За това вече избирам енергията ми да е съсредоточена върху три цели за цялата година.След като имам ясна картина за цялата година, сега вече мога да определя стъпките, които ще ме доведат до исканият резултат в края на първият период.За това използвам така модерните напоследък планери, но ако бъдат приложени правилно и с постоянство, освен модерни са и изключително полезни.От две години аз лично употребявам планерите на @plannerbg.com, но обикновен тефтер също би ти свършил чудесна работа, стига да си го систематизираш по полезен за теб начин.Трябва да имаш точна и ясна цел, срок и стъпки за постигане.Аз записвам подробно всеки ден действията, които трябва да правя и тези, които не съм направила,така в края на периода мога много лесно да си дам сметка за пропуските и предимствата на съответните действия.Определям и състоянието в, което съм била в този период:спокойна, разочарована, уверена, уплашена, напрегната, вдъхновена, претоварена, ентусиазирана…Отнасям ги към моите цели и там, където преобладават отрицателните емоции се замислям на какво се дължи това?Мога ли да ги променя и да ги обърна в положителни?Ако това е невъзможно, тогава си задавам въпроса:“Заслужава ли си ?“Повярвайте ми, нито една цел не си заслужава, ако предизвиква в теб само отрицателни чувства и емоции.Поставяме си цели, за да се развиваме и да сме щастливи, всичко друго няма значение.Правейки това два пъти в годината имам времето да съм гъвкава, за да променя някоя цел или подхода към постигането и.В края на годината в деня на истинската „Равносметка“ съм доволна и щастлива, защото вероятността за успех е много по-голяма.Дори и да не си успял, идеята не е да се обвиняваш „пак нищо не направих“ или „ето пак се провалих“, а да видиш напредъка и да се самомотивираш и да кажеш „да, не се получи, но знам защо и следващият път със сигурност ще успея!“.

Не бъдете строги със себе си!

Учете се от грешките си!

Бъдете упорити и не се отказвайте от мечтите си!

„Без действие, всяка мечта  си остава една хубава мисъл!“ 

източник: